“Щеше ли Бог да ни даде пръсти, ако искаше да си служим с този инструмент?” възкликва през XVI век един немски проповедник.
Е, през Средновековието най-нормалното нещо е било седящите на трапезата да се ровят направо с ръце в обща чиния и да си предават една и съща чаша, от която пиели. Днес това се възприема, меко казано, за гнусничко. „Изисканите” феодали протягали кутрето си, за да не го омажат в лой. Но то не оставало дълго време безучастно – него топели в сосове и подправки. Първи швейцарците направили стъпка към културното хранене. Те започнали да използват ПЕРСОНАЛНИ НОЖОВЕ. Монтен /френски философ и писател/ обяснява: “…никога няма да видите швейцарец без нож, с който те си вземат от всичко и никога не бъркат в подноса с ръка.” ВИЛОДРЪЖКА. Така са я наричали в началото. Представлявала малка вила – само с две остриета.
За първи път за вилица се споменава през IX век в Близкия изток. Преди това, използвани били лъжица и нож, а основното се е ядяло с ръце. Аристократите пък използвали два ножа – един за рязане, друг за поднасяне на храната към устата. Много доказателства сочат, че вилицата се „родила” през 1072 г. в императорския дворец по време на Византийската империя в Константинопол. Направена била в един-единствен екземпляр, от злато и с дръжка от слонова кост, инкрустирана с перли, специално за византийска принцеса. Въпреки, че Луи XIV бил възхвален заради умението му да яде изящно с пръсти птичата си яхния, в края на XVII век вилицата започва да се използва повсеместно. По-късно придобила още много разновидности – за риба, раци, стриди, фондю, охлюви, миди… За да придобият фини умения за работа с приборите, някъде дори са се попрестарали. Има описани истории от Оксфорд и Кеймбридж, където възпитаниците държали изпит – хапване на различни плодове с нож и вилица. Горките – налагало им се да защитят оценките си, като използват нож и вилица, борейки се с гроздови зърна, череши и нар. Днес доброто възпитание изисква когато ядем да използваме прибори за хранене. Въпреки това – ИЗМИЙТЕ СИ РЪЦЕТЕ преди ядене!